За красивата България (В памет на Михаил Стоянов)0
публикувано в ежедневие
Има дни, в които изпитвам срам. Срамувам се от човешкия род, към който принадлежа. И ми се иска да бях делфин. Понякога не мога да заспя от мисли, които не ме напускат. Тежат и не ми дават мира. Съвестта ми е нечиста. Изцапана от чуждите дела. Но неизбежно част от мен, защото всички функционираме заедно, организъм сме. И колкото и красив живот да създадеш, и в колкото „красива” България да живееш, понякога попадаш в онази „другата” България, която те заобикаля. Оцапана, кафява, бездушна, убийствена. Да, убийствена.
Днес ще успея да заспя. Рано или късно умората ще надделее над мислите. Утре ще се събудя със същото име, дадено ми преди 31 години от моите родители, и ще намеря личната карта, на която са моят единен граждански номер, адрес, ръст, цвят на очите, че и подпис. Тази малка пластика „определя” дори и възрастта ми. Но какво ще се случи с мен, ако се събудя без нея? Без познатия заобикалящ ме свят? [..]





